Кристиан Душев е една от надеждите на българския кану-каяк. Едва на 21 г. той вече печели медали за България, а голямата му цел, разбира се, са олимпийските игри в Рио де Жанейро през 2014 г. Кристиан е син на големия ни каякар от близкото минало Адриан Душев, който е бронзов медалист на двойка каяк 1000 метра от олимпиадата в Атланта ′96 г. заедно с Милко Казанов. Другото, за което мечтае Криси е да излезе от сянката на баща си и да наложи и своето име в световния спорт. На завършилия в неделя мондиал за мъже и жени в Дуисбург той се класира трети на финал "Б" на едноместен каяк 200 метра, а по-рано през август спечели и първия си медал от голямо първенство - бронз на световното за младежи в Канада.
- Кристиане, каква оценка си пишеш по шестобалната система за представянето си през 2013-та?
- Много добър 4,50. Винаги може и по-добре, но все пак взех медал при младежите, което не е малко.
- Можеше ли да се пребориш за отличията и в Дуисбург?
- Да, но имам травма в ръката - пренатоварване и това не ми позволи да заема по-предно място.
- В Канада обаче взе бронз, въпреки че първоначално бе обявен за победител...
- Голяма какафония беше след финала. Трима пресякохме по едно и също време финала. Казаха ми, че аз съм първи. След това час и половина чакахме за награждаването, като непрекъснато излизаха различни резултати. В крайна сметка съдиите след разглеждането многократно на фотофиниша класираха двама на трето място. За съжаления аз бях сред тях, заедно с испанеца Карлос Гарате. За шампион бе обявен руснакът Александър Николаев. С много от тях се срещнах на световното за мъже в Дуисбург.
- Баща ти лесно ли те нави да се захванеш с кану-каяка?
- (Смее се) Кръвта вода не става. И майка ми също се е занимавала с този спорт. Сърцето ми казваше, че трябва да ги последвам. Въпреки че като по-малък тренирах тенис и дори съм печелил няколко състезания в България, но както вече каза кръвта вода не става...
- Разкажи за времето, в което се състезаваше за Унгария и Турция?
- В Турция бях 1 година. Не са ми предлагали кой знае какво, просто се навих заради майка ми, която бе там. В Унгария пък отидох заради баща ми. И там стоях една година. Беше ми мечта да видя какво правят унгарците за нашия спорт. Там спортът е много популярен и всичко е на топ ниво. Но след това носталгията си каза думата и реших да се върна в родината. Радвам се, че от българската федерация ме приеха радушно и бързо се уредиха всички документи. Не смятам повече да сменям флага, под който ще се състезавам.
- Сега къде се готвиш?
- В Пловдив, каналът ни предоставя всички условия. Все още баща ми ми е треньор. Той живее в Унгария с жена си Наташа Янич и ми праща по скай или по мейл графика с тренировките и какво точно трябва да правя ден след ден. С тукашния ми наставник Евгени Недев разчитаме всичко и следваме графика. Иначе съм състезател на Локомотив (Русе).
- Мислиш ли, че можеш да надминеш баща си по успехи?
- Затова работя всеки ден. Интересуват ме само първите места.
- А как реагираш на думите по твой адрес „Синът на Душев направи това или онова...“
- Притесняват ме до известна степен тези сравнения и коментари, но се надявам скоро да престанат именно на базата на резултатите, които ще показвам.
- Тренирал ли си с Наташа Янич?
- Да, няколко пъти. По-често зимата, когато скоростта е по-ниска. Е, естествено, че аз я бия (смее се).
- Имаш доста татуировки. Коя е последната?
- Имам 7 татуса, но има място за още (смее се). Последната е на лявото рамо - картина от парада на мъртвите в Мексико (бел. ред. - в началото на ноември мексиканците честват един от големите си празници, Деня на мъртвите, като почистват костите на починалите си близки и украсяват гробовете им с цветя и бонбони под формата на черепи). На гърба пък имам три вълка.
- С какво се занимаваш в свободното си време?
- От тази година ще съм студент - треньорски профил в НСА. Образованието е важно за мен. Завършил съм гимназията „Константин Кирил Философ“ в Пловдив. Иначе рядко излизам по заведения, на две седмици веднъж ходя на дискотека.
- Остава ли ти време за гаджета?
- Абе време има, ама гаджета няма (смее се).
„Меридиан мач”
0
