Само преди няколко дни Станилия Стаменова спечели сребърния медал на 200 м кану на световното първенство в Дуисбург (Гер), но вече се готви за активна почивка с хубава музика, шумни компании и екстремни преживявания. Или всичко, от което се отказва доброволно, докато тренира и се състезава, тъй като тогава е съсредоточена само в работата си. Оказа се, че освен добра спортистка Станилия има страхотни попадения и в кухнята.
- Спечели сребърен медал на световното първенство в Дуисбург, какво не ти достигна, за да е златен?
- Първо искам да кажа, че аз съм доволна от представянето си на световното и най-вече от това, че точно там бях във върхова спортна форма. Дадох всичко от себе си във финала и просто малшанс ми попречи да стигна до златото. Все пак нека си оставя нещо и за другата година.
- В последните метри изпусна титлата – на какво го отдаваш?
- Повечето кануистки във финала бяха леви (гребат от лявата страна), а в гонката имаше ляв насрещен вятър, който беше страшно неудобен за мен. Именно това породи спада в скоростта в последните метри, тъй като на тях левият вятър им помага, а на мен ми пречи. Така аз просто се изчерпах и в последните метри канадката Лорънс Венсан-Лапоант ме изпревари.
- Занимаваш се с този спорт съвсем отскоро - коя година ти е тази в кану-каяка?- Завърших третата си година в този спорт. Започнах да се занимавам с него от 2009 г., когато получих травма в глезена и трябваше да се откажа от леката атлетика.
- И при двете ти участия на световни първенства титлата отива при канадката Лорънс Венсан-Лапоант. Имаш ли някакъв страх, или притеснение от нея?
- Не, не ме е страх от нея, може би тя се страхува от мен. Случва ми се даже на състезание, преди старт да се оглежда, да ме заговаря и да пита: Ти ли си българката? Това е нещо, което ме радва и ме прави горда. Аз съм голям патриот и когато големите сили имат респект от българин, е много хубаво.
- В този ред на мисли, предлагали ли са ти вече да се състезаваш за друга държава?
- Ако кажа, че не съм получавала такива предложения – ще излъжа. Аз обаче искам да остана тук, моето желание е да се състезавам за България. Надявам се нещата в държавата да тръгнат към добро и да имаме условията и за в бъдеще да защитаваме българското знаме и да прославяме родината си.
- Имаш ли достатъчно добри условия да тренираш, за да не те блазни една такава идея за смяна на гражданството?- Да, тази година имах абсолютно всичко, което ми беше необходимо, всичко ми беше предоставено. От европейското първенство в Монтемон-о-Вельо (Пор) през юни до сега съм на централизирана подготовка (б.р. - на лагер с националния отбор). Въобще не съм си почивала. Прибирала съм се вкъщи за по няколко дни. Смятам, че с целия екип – доктор, треньор, масажист, работим много добре.
- Къде тренираш?
- На базите, които използва федерацията – в Пловдив, в Кърджали, в Пирдоп и на Белмекен.
- Какъв човек е Станилия Стаменова? Как ти самата би описала себе си?- Аз съм много целенасочен и устремен човек. Когато съм на лагери и състезания не мога да купонясвам – съсредоточена съм в спорта. Определено обаче сега, след световното и края на сезона, може да ми се случи и един месец да не спя (смее се). Ще си наваксам за цялата година.
- Обичаш ли да се забавляваш в дискотека с приятели?
- Да, да, определено обичам шумните компании и честите излизания вечер. Искам да слушам хубава музика и да се веселя.
- Домакиня ли си?
- Не, не ми остава време да въртя къща (смее се). Аз съм постоянно по лагери, а там всичко ми е на готово – сготвено, изчистено, дори леглото ми оправят по хотелите.
- Обичаш ли да готвиш и какъв е твоят специалитет?
- Да, обичам да готвя, но както казах вече рядко ми се случва. А колкото до моя специалитет – не мога да кажа. Веднъж обаче получих комплименти от приятеля на Тереза Маринова за един тиквеник, който направих. Той каза, че с този тиквеник 100% ще ми намерят хубав мъж.
- С какво разпускаш най-добре?
- Аз много обичам да пътувам както в чужбина, така и из България. Харесвам всякакви екстремни спортове. Сега съм планирала да скоча с парашут и ще го направя най-вероятно следващия месец. Ще ми бъде за пръв път. Въобще харесват ми такива неща.
- А между тренировките как релаксираш? Четеш книги или...
- По-скоро си поспивам, някак си не мога да се захвана с книга, не ми остава време. Отчитам обаче, че това е голям минус за мен. Друго, което правя, е да се информирам от социалните мрежи за случващото се по света и да се чувам с приятели и роднини.
- Коя е любимата ти държава по света?- Разбира се, любимата ми държава е България, но по принцип харесвам и Италия. Хората там са близки по манталитет до българите. Пък и аз обожавам римската история. Много харесвам Рим, той е любимият ми град – всички тези сгради, архитектурата, останките, всичко ми е страшно интересно.
- А какво те прави горда с България?
- Смятам, че българите сме един добър народ като цяло. Тук е страхотно и отношението към чужденците – никъде на друго място нямат нашето посрещане и организация. Гордея се още с историята и със силния дух, който притежаваме.
- Когато пътуваш по състезания имаш ли време да разглеждаш забележителностите?
- Много рядко. Ето и сега в Дуисбург не успях нищо да видя. Всъщност ние се намирахме между Дуисбург и Дюселдорф, но така и не можах да видя нищо от тези градове. Програмата ми беше - от хотела в автобуса и на канала и после обратно.
- Има ли нещо, което би могло да те разстрои или да те разконцентрира на състезание?
- Външни фактори трудно могат да ми повлияят. По-скоро може да ме разстрои моето усещане, спортната ми форма. Ако не успея да се почувствам в максимално добро състояние преди старт, в настроение, това може би ме отклонило по някакъв начин. Въпреки всичко и в такива моменти давам максимума от себе си и се раздавам на 100%.
- Има ли някоя случка от спорта, която ще помниш винаги?
- Много интересно се получава, но аз още от първата си година в кану-каяка, още от първата ми серия, бях на старта до канадката Лапоант. Съдба ли е, какво ли, не знам? Няма да забравя как на първото ми световно първенство канадката ме би с 50-60 м на дистанцията от 200, което е страшно много. Сега обаче доста сериозно я притискам, дишам й във врата – това за мен е интересното. Миналата година на световното я попитах от колко години тренира и тя ми каза, че е в кануто от 10-годишна. А аз само й казах: Окей, аз пък тренирам от 2 години.
- Дисциплината ти 200 м вече е олимпийска – до къде стигат мечтите ти?
- Разбира се, че мечтая за медал от олимпиада. Тренирам много и усилено за това. В тренировките и състезанията израствам физически и психически. Дори сега на световното усетих една увереност на старта, която никога до сега не съм имала. Стартерът на шампионата дори е споделил с доктора на отбора какво страхотно тръгване имам, което за мен е голямо признание.
- Къде според теб имаш още резерви?- Имам бърз старт и за кратко време набирам висока скорост. Това, което трябва да доработя обаче, е скоростната издръжливост – да мога да задържа набраната скорост до финала.
Анна Стоилкова, 7 дни спорт
0
