Треньорът Любо Пенев - случаен подарък от съдбата, който промени България

До преди две години националният тим на България се считаше за една от най-посредствените европейски селекции,  без перспектива за развитие. По това време звездата на трикольорите Димитър Бербатов се бе отказал от националния тим, а предстоеше да го сторят и другите два коня от каляската - Стилиян и Мартин Петрови.

Причината бе повече от ясна. Голяма част от хората в Изпълкома на БФС решиха да си "измият" ръцете, хвърляйки цялата вина за слабото представяне на отбора върху играчите.

Изведнъж националният тим осиротя.

След Бербатов, Стилиян и Мартин се създаде впечатление, че отборът ще става все по-посредствен, тъй като в него останаха футболисти, подвизаващи се в слабата "А" група, и такива, които, в най-добрия случай, играят в някой европейски слабак. Много хора започнаха да се съмняват дали ще можем да печелим мачовете си дори срещу състави като Малта, Люкдембург и другите футболни джуджета.

В тази нелицеприятна за работа обстановка през месец октомври 2011 година се появи Любослав Пенев.

На първата си пресконференция специалистът обеща, че може да е с малко, но ще отлепи ютията от дъното. Две години по-късно не само че го стори, но два кръга преди края на квалификациите трикольорите имат всички шансове да стигнат до бараж за класиране на световното в Бразилия, борейки се със състави като Италия, Дания и Чехия.

Възходът и като резултати, и като игра е факт. Добрата работа на Любослав Пенев и неговия щаб в лицето на Ради Здравков, Йордан Йорданов и Давид Родригес е видна. По-важното е как бе постигнат видимият напредък за толкова кратко време?

И как Любослав Пенев разби няколко мита, които до този момент заблуждаваха футболните специалисти?

Първият е, че българските футболисти са с посредствени качества, съпоставяйки ги с конкурентни отбори като Дания и Чехия.

Оказа се, че това твърдение не е вярно. Убедителното доказателство са добрите продукции, които селекцията на Любо изнесе срещу Италия, Дания и Чехия. В тях демонстрирахме динамичен, тактически правилен, агресивен и нападателен футбол, който България не е практикувала от Златното поколение на САЩ 94. Основната заслуга е на треньора, но все пак трябва да имаш и качествен материал, от който да сглобиш боеспособен тим.

Не случайно започнаха и сериозните трансфери на българи в чужбина.

Георги Миланов бе продаден на ЦСКА (Москва) за 3,5 млн. евро, Тонев отиде в Астън Вила за около 2 млн. евро, Иван Иванов премина в Базел за над милион, а Майнц купи Неделев за около 3 млн. евро. Т.е. благодарение на лицето на българския футбол - националният ни отбор, родните състезатели започват да се котират все по-високо.

От тук следва да търсим проблмите на родния футбол някъде другаде, а не в изпълнителите на терена.

На следващото ниво са треньори и ръководители.

Тук изниква нов въпрос. Защо Любослав Пенев може да преобрази националния отбор, който е съставен предимно от играчи, подвизаващи се в родната "А" група, а клубовете ни практикуват коренно различен футбол? Бавен, муден, с малко скоростни атаки и големи провали от знайни и незнайни съперници в Европа.

Колкото и да се оправдаваме с некачествен материал, проблемът на родния футбол никога не е бил в потенциала на футболистите, а в липсата на такъв у треньори и ръководители.

Ние можем да смятаме Димитър Димитров и Стойчо Младенов за добри специалисти, но истината е, че към този момент единственият качествен треньор в България е Любослав Пенев. До някъде и Станимир Стоилов предвид работата му в Левски, но след това Мъри тръгна надолу с неуспехите си в Анортозис, Литекс и националния тим.

От своя страна за две години работа Любо успя да съчетае двете най-важни неща в треньорската професия.

Да открие, наложи и извади на показ най-доброто от една дузина български играчи, на които доскоро никой не обръщаше внимание. И същевременно не загърби резултатите и целите пред тима - класиране на бараж за световното първенство в Бразилия.

А само като се замислим, че съществуваше огромна вероятност България никога да не види качествата на треньора Любослав Пенев.

Спомнете си как протече неговата кариера. Преди 5-6 години бе помощник за няколко месеца на Пламен Марков в националния тим. След уволнението на Марков Пенев си тръгна с него. Макар да загатна, че притежава човешки качества и лоялност, нито един директор на роден клуб не се осмели да му даде шанс.

В крайна сметка се оказа, че треньорският гений на Любо Пенев бе открит не от кой да е, а от бившите собственици на ЦСКА от фирма "Титан". Именно при тях стартира истинската треньорска кариера на тогавашния 41-годишен специалист, а с елиминирането на многомилионния Динамо (Москва) изгря и неговия талант. Не е ли странна съдбата? Най-добрият български треньор, този, който даде надежда на футболна България, щеше да бъде Никой в новото си поприще ако не бяха мразените Борисов и Иванов.

Така съдбата за втори път след 1993 г. направи сериозен подарък на футболна България. Тогава тя реши да ни изпрати на световното в САЩ 94, а сега ни поднесе на тепсия селекционера Любо Пенев.

Ние обаче никога не трябва да забравяме, че продуктът "Любослав Пенев" не е изграден и шлифован от спортно-технически, изпълнителни и всякакви други директори - така, както трябва да бъде при правилно протекли процеси, а е плод единствено и само на случайността.