За по-малко от две години българският национален отбор за жени преживя истинско съживяване след краха на Европейското първенство в Сърбия и Италия. Класира се за сефте в престижното Гран При, победи олимпийския и европейския шампион и се изкачи с 12 места в ранглистата на ФИВБ. Малко или много, но заслуга има и селекционерът Марчело Абонданца, който води тима през този период. Предлагаме ви втората част от интервюто със специалиста, което той даде специално за BGvolleyball.com.
- Вашият договор е до 2016, като се говореше за олимпийски цикъл. Ще продължите ли работа или всичко свършено до момента ще бъде прекъснато?
- Моят договор изтича през 2016, но аз не съм изгубил доверие в способностите на момичетата. Когато нещата не вървят винаги настоявам да си правим съответните анализи. Моят характер ме кара да обсъждаме всички ситуации подробно дори когато побеждаваме и всичко е наред. Например след успеха срещу Сърбия знаех, че много неща не са ок в нашия отбор. Никой обаче не може да ме убеди, че сме се представили лошо на Европейското, защото в крайна сметка отпаднахме с високо вдигната глава. Опитахме се с всички сили да продължим напред и никой не може да ни упреква, че не сме се раздали на терена. Представихме се на високо ниво в Гран При, като никой не смяташе, че можем да достигнем такава висота.
- Само две години по-рано, което не е дълъг период, на Европейското първенство в Сърбия и Италия българският отбор не спечели и гейм, а сега като че ли всички очакваха европейска титла от тима.
- И затова мисля, че трябва да вървим стъпка по стъпка. Да премисляме всеки мач, който изиграваме и да се дава шанс на младите момичета дори при загуби, а не да се критикуват. Да промениш манталитета е процес, който изисква най-много време. Това става по-добре, когато състезателките са млади, но за целта трябва да се промени и настроението около отбора. А в същото време хората, които следят тима, търсят само скандали и правят новини от глупави неща. Така само вредят на отбора и на волейбола в България. Пак повтарям, аз нямам проблеми, без значение от решенията, които федерацията ще вземе оттук нататък. За да се гради един отбор, трябва всички в него да споделят обща идея и да бъдат единни.
- Разговаряхте ли вече с някого от федерацията?
- Да, разбира се. Разговарях с генералния секретар Станислав Николов и разменихме откровени мнения по възпитан начин. Единствените хора, с които държа да съм в контакт, са от Българската федерация. Благодаря им още веднъж, че ми дадоха една седмица, за да видя дома си. Все пак и аз имам семейство и нужда от малко почивка. И ако от федерацията ми дадат възможността да продължа като селекционер на България, няма да продължим в същия състав. Ще бъде наложително да се направят някои промени.
- Тоест ще отпаднат състезателки от сегашния отбор?
- Със сигурност!
- Ще бъде ли от полза завръщането на Ева Янева в отбора и може ли тя да бъде лидера, който го няма в момента?
- Ева е важен играч за България, но не е лидер най-вече от емоционална гледна точка. Лидерът в този отбор все още не съм го намерил. Да си лидер не означава да си капитан само на терена, а и извън него. Лидерът трябва да е пример за подражание като дисциплина, възпитание и отборен дух. И такава състезателка все още не съм намерил в българския състав.
- Какво да очакваме тогава - да изпълните контракта си до 2016 или да преустановите работа с тима на България?- Аз нямам проблеми да остана и да си изпълня подписания контракт. Единственото, което не искам, е да съм безгласна буква в състава. Държа решенията що се отнася до отбора да ги взимам аз. Това ще го кажа и във федерацията, когато направим среща и ще си изясним бъдещето.
- Предишният селекционер Драгутин Балтич бе освободен заради секс скандал ...
- Да, аз когато пристигнах в България, всички въпроси, които ми задаваха изобщо не бяха насочени към волейбола. А аз говоря само за това, защото с това се занимавам. И затова когато чета и в момента неща, които не засягат волейбола, а някакви клюки и лъжи, ми става неприятно. Ето например, вие ме питате за отпадането на Европейското и аз ви отговарям с волейболни аргументи.
- Да не забравяме, че този национален отбор се крепи на състезателки, които играят в чужбина, защото българското първенство изпитва сериозни проблеми ...
- И не е лесно да тренираш такъв национален отбор. По тази причина нямаме една обща идентичност, защото момичетата са разпръснати по света. Да тренираш Италия, Бразилия, Русия, Полша е много по-лесно, защото в тези страни състезателките намират по-бързо колективната игра. Познават се по-добре на терена, защото имат възможността да се състезават в собствените си държави и на клубно ниво. При нас в България е по-различно, защото всички пристигат от тимове, които нямат големи прилики и това налага различни методи на подготовка.
- Изненада ли ви нещо по време на Европейското първенство?
- За съжаление, когато пусках да гледам някои от мачовете, все едно ме пробождаха с нож в сърцето, защото можехме ние да сме на тези финали. Затова предпочетох само да се осведомявам за резултатите и нищо повече. Вярвах силно в нашите възможности и ми ставаше зле, като гледах финалите на Европейското. Страдам, но това е спорта, за добро или за лошо.
- Видяхме например, че Франция загуби гейм на девет от Чехия, но след това направи обрат и се класира на четвъртфиналите ..
- Това са моменти, които се случват на всички отбори, защото много от тях са в процес на подмладяване и виждаме състезателки на по 21-22 години. И затова е необходимо време, за да се обладават емоциите на терена. И България има един от тези млади отбори. Да не забравяме, че на важен пост като разпределителския играхме с Лора Китипова, която израстна много през сезона. В центъра бе Христина Русева, която през миналата година игра в отбор, в който не се знаеше какво точно се случва (в Азербайджан, б.р.), а като нападателки - Василева, Рабаджиева и Николова, които са родени през 1991. Имаме много млади момичета и е оправдано да има подобни обрати в геймовете. Единственото, което ме подразни е, че в такива моменти, отборът не съумя да изгради колективен дух, с който да излезе от напечените ситуации. Не видях някоя, която да се жертва в името на отбора, в трудните моменти. Разбира се, и аз имам вина за това, но състезателките трябва да мислят да са по-малко индивидуалисти и да играят повече за отбора.
- На ясно ли сте вече, ако продължите като селекционер, кои състезателки ще отпаднат от групата на националния отбор?
- В този момент не искам да посочвам конкретни имена, защото все още си вадя съответните заключения. Ако бъда оставен на поста, със сигурност ще има промени и тогава ще се види кои са онези, които не са се доказали достатъчно пред мен.
- Окончателни ли ще бъдат тези решения или ще има втори шанс за освободените състезателки?
- Тези решения ще бъдат не от техническа гледна точка, а от човешка. Мисля, че този национален отбор, ако иска да бъде силен, то трябва преди това да стане колектив. И към този момент не е. Виждам, че има конфликт между поколенията между по-опитни и по-млади.
Ивайло Пампулов, BGvolleyball.com
0
