Да удариш Майкъл Джордан

Съотборниците имат конфликти и се бият, карат се. Карат се като братя, като съквартиранти, като двойки. Когато виждаш едни и същи хора всеки ден винаги има търкания. Понякога чувството на неудовлетвореност взима връх и на терена прехвърчат искри. Но играчите знаят, че това не означава нищо. Стига разбира се да не си разменяш удари с Майкъл Джордан.

"Не знам какво по дяволите си мислех", признава през смях Стив Кър, припомняйки си сблъсъка с легендата по време на тренировъчния лагер на Булс през 1995 година.

По време на една от тренировките Кър и Джордан били от различни отбори и напрежението било наистина високо. 32-годишният Майкъл давал повече от 110%, за да покаже, че още е №1 в света. Той и Кър се дразнили в продължение на няколко атаки, а в последствие всичко просто ескалирало.

"Направих грешката да се хвана на нещо, което той каза. Отговорих му и в следващия момент, в който той проби към коша бях избутан с рамо и получих удар с лакът. Аз обаче не му се дадох и в следващия момент всички ни разтърваваха", спомня си Кър.

В крайна сметка случката приключила с насинено око за Стив Кър, който обаче добавя, че също е ударил няколко пъти Майкъл, преди да бъдат разтървани.

"Знаех, че ако ставаше дума за истински бой, той можеше да ме убие, стига да пожела", добавя още настоящият телевизионен анализатор.

До този момент двамата не били особено близки - играели заедно от едва два месеца. След това обаче нещата се развили по различен начин, Джордан пръв се обадил на Кър само час по-късно, за да му се извини.

В книгата на Фил Джексън "11 пръстена" Джордан говори за случката и казва, че вината е била изцяло негова, защото не е бил достатъчно близък със съотборниците си след кратката си бейзболна авантюра и завръщането си в игра.

Именно "Големият Фил" прекратявал всякакво напрежение между играчите си и ги карал да приемат роли, непривични за тях до момента. Друг треньор може би не би се справил със задачата да интегрира Денис Родмън, да накара Рон Харпър да предпочете защитата предн ападението и да убеди Тони Кукоч да е шести човек.

"Имахме страхотно желание да вървим напред и това беше най-вече благодарение на Майкъл, който ни заразяваше с мотивацията си да побеждава", разказва още Стив Кър.

Няма лесен път към това да накараш 12 или повече баскетболисти да бъдат отбор. Всяка съблекалня има различни личности, различни треньорски методи. Отвън не се вижда какво се случва на тренировки и не могат да бъдат видяни всекнидневните дребни разправии.

В "11 пръстена" главата, посветена на въпросния сезон на Булс се нарича "Баскетболна поезия". Защото когато триъгълното нападение работело безотказно, зрителите ставали свидетели на нещо красиво, на "магическа динамика", както се изразява самият Кър.

"Хората говорят за баскетболни богове. Боговете се показват, когато има такъв тип игра. Липсата на егоизъм бива възнаграждавана… и после всичко е много красиво за гледане. А пък да си наоколо е нещо страхотно", са думите на тогавашния помощник на Джексън в Чикаго Джим Клемънс.

Може би за точно тази хармония си струва да се биеш и да размениш няколко удара. Защото нещо подобно се случва много рядко.

The Moment, ESPN