34-годишната Дънекова бе върната позорно от олимпийското село в Рио точно преди състезанията заради положителна допингрпроба за CERA (от вида на т.нар. "кръвен допинг"). Както стана известно миналата седмица, на 20 април Дисциплинарната комисия към БОК е постановила, че "не са налице доказани по безспорен начин нарушения на антидопинговите правила", както и "липса на вина или небрежност" от страна на националната рекордьорка в бягането на 3000 м с препятствия. След решението атлетката и адвокатът й обявиха, че не виждат смисъл то да бъде обжалвано, защото това ще е в ущърб на цялата ни лека атлетика. "Този период от 14 дни е много важен, но не вярвам, че някой ще оспорва невинността ми", каза Дънекова.
Оказва се, че нещата стоят по друг начин и обжалването дори е задължително.
Първо - Дънекова е намерена за виновна в приемане на допинг от тричленен панел на Спортния арбитражен съд (CAS) още в Рио (дело CAS OG AD 16/04). В решението на тричленката, с председател Хю Фрейзър, от 12 август 2016 г. пише, че и А и Б пробата на атлетката са положителни (макар един от козовете на адвоката й сега е, че Б пробата липсва). Освен това има и собственоръчните обяснения на Дънекова, писани на ръка и преведени от български на английски, в които тя не оспорва положителната проба, а разказва, че месец преди олимпиадата е била в болница с абцес на сливиците, включващ анемия. Лекарят й предписал лечение с глюкоза, желязо витамин С и ребоксин, което според нея е единственото възможно обяснение за наличието на забранени вещества в организма й. Спортният арбитражен съд (CAS) решаваше на място всички допинг случаи по време на игрите в Рио, тъй като МОК му делегира тези права с цел избягване на грешки, които да водят до обжалвания отново в CAS.
Второ - оказва се, че ДК на БОК няма правомощия да решава дали Дънекова е виновна, или не, а само да наложи наказание. Най-малкото, защото по-висша инстанция (CAS) е установила вина на състезателката. Колкото до размера на наказанието - той би трябвало да е 4 години, колкото се налагат за употреба на кръвен допинг. Председателят на ДК на БОК Николай Маринов би трябвало да е съвсем наясно докъде се простират правомощията на комисията, но въпреки това е подписал решението от 20 април.
Право да обжалват решението пред Българския спортен арбитраж (с председател Маргарита Златарева) имат Националната антидопингова агенция и БФЛА и някоя от двете институции (или и двете) е длъжна да го стори. Така е, защото решението, ако не бъде оспорено, задължително трябва да бъде препратено в международната лекоатлетическа федерация (IAAF). А там ще установят, че национален орган отменя решение на CAS, и може да се стигне дори до наказание за българската атлетика по подобие на това на руснаците.
Делян Кючуков, "Сега"
0
