Преди броени дни 35-годишният сливналия постигна 17.05 м по време на националния шампионат за старша възраст, на който скача извън класирането, като с този резултат покри норматива за участие на Световното първенство в Лондон през август. Възпитаникът на Атанас Иванов се съгласи да говори в ексклузивно интервю за Sportal.bg, след като премина границата от 17 метра за първи път след 2010 г.
- Момчил, седем години по-късно отново успя да реализираш резултат над 17 метра - какво е усещането да преминеш тази граница?
- Страхотно е, неописуемо - поне лично за мен, тъй като знаеш през колко много контузии минах. Лекувах аддуктори, трудно е, когато те няма 2-3 години на пистата. Беше голяма борба да се върна. Но винаги имам едно наум с аддуктора.
За мен това е един голям подарък - отново да се върна на 17-те метра. На 17 май си набих петата на “Нови звезди” и трябваше да почивам, но проведох лечение и сега като цяло съм готов.
- Тройният скок е една от най-травмиращите дисциплини в атлетиката и ти от личен опит си се убедил в това. Каква е тайната да останеш здрав на 35 и да скачаш силно?
- Няма тайна. Колкото по-правилно скачаш, толкова по-дълго ще си в сектора. Ако скачаш силово, ще имаш по-малко години в тройния скок.
- Как се справяш с това да тренираш на високо ниво, да се грижиш за семейството, човека до теб и двете си деца?
- През зимата, когато се контузих (б.а. 16 януари), спрях с работата като зидаромазач и се посветих само на тренировките и семейството. Бях много натрениран, правех си планове да ходя да ги “убивам” на Европейското (б.а. ЕП в зала в Белград), но плановете ми се провалиха. Изглеждаше, че контузията ще се оправи бързо, но ме повтори и всичко приключи.
А семейстовто ми постоянно ме подкрепя. На този етап ми угаждат на тази прищявка да тренирам. За мен това е работа и аз много си харесвам работата, много хора ме питат защо вече не се откажа и да си гледам само семейството. Не искам, тренира ми се, скача ми се и за момента се справям добре, тренирам двуразово.
- Съжаляваш ли, че през 2009 г., когато постигна 17.41 м, не успя да стигнеш до медал на голям форум, когато беше в най-добрата форма в кариерата си?
- При мен винаги сe случва така че не мога да отида здрав на голям форум. През 2009 г. след “Павел Павлов” направихме една грешка, заради която се контузих. Отидохме на стадион “Хаджи Димитър” в Сливен и решихме да използваме капака на 13 метрап вместо дъска - той мръдна, кракът ме преряза и 20 дни преди Световното в Берлин се контузих. От там всичко ми тръгна наопаки.
Отидохме готови на Световното, но и същевременно не. Преди първенството един мой незрящ приятел, който е терапевт, ми каза, че не мога да изпитвам две болки едновременно и да се ощипя преди състезанието. Преди квалификацията се ощипах толкова силно, че болката наистина изчезна и успях да покрия квалификационната норма. На финала се опитах да повторя същото, но не се получи.
След това през сезона продължих да имам проблеми, но се закрепих и се завърнах отново на 17-те метра. Успях да завърша трети на Световните атлетически финали в Солун. После ми се роди първото детенце, ходих в САЩ.
- Фабрицио Донато доказа, че и в тройния скок можеш да си сред призьорите и на 36, след като на Олимпийските игри в Лондон през 2012 г. спечели бронзов медал…
- За мен Донато е истинско вдъхновение. Показа на абсолютно всички, че има можещи и неможещи. Той все още продължава да скача на високо ниво - водач е в европейската ранглиста за сезона със 17.32 м и световен рекордьор за ветерани. Кристиан Олсон например имаше много контузии и реши, че не може повече и прекрати кариерата си.
Не мога да кажа дали бих жънал успехите на Донато. Цял живот мечтая за медал от голям форум, но не знам дали ще ми бъде даден от съдбата.
- В момента тройният скок при мъжете е сериозно окупиран от американците - какво е мнението ти за тези резултати от 18.09 м на Крисчън Тейлър и 18.05 м на Уил Клей още в началото на сезона?
- Показаха кои са лидерите в света и кой е №1. Тези момчета вдигнаха летвата много високо. Не знам какво да си мисля. Просто се появиха и окупираха тройния скок - млади, амбицирани, имат и много добра техника. Явно и ментално са на друго ниво. Имат възстановяване също на много високо ниво.
Аз имах възможността да видя как се възстановяват в трета дивизия в университетите в САЩ - видях апаратура, която никога не бях виждал и не съм си представял, че съществува подобно нещо. А не ми се мисли колко по-модерна е апаратурата при професионалните спортисти в САЩ.
Гледам в Инстаграм някои момчета си споделят, че се възстановяват в крио камери, а ние сме на светлинни години от тях.
- Защо според теб има такава голяма разлика между американците, кубинците и европейците?
- Там имат генетично изобилие от скачачи.
- Може ли да се каже, че има известно отстъпление на европейците като резултати?
- Видимо е, че има някакво отстъпление, но има няколко млади момчета, които ще се разскачат, сигурен съм. Тепърва ще започнат да излизат още европейски скачачи.
- Миналата година остана на крачка от бронзов медал на Европейското първенство в Амстердам - яд ли те е, че не успя да довършиш състезанието докрай?
- Така се случиха нещата - дори не успях да си завърши и третия опит заради контузията. Сложих лед и догледах състезанието отстрани. Бях на 11 см от медала и съм сигурен, че щях да го скоча, ако не се бях контузил. Но именно това нещо ме държи все още в атлетиката и ме мотивира - искам да спечеля един медал от голямо първенство, а не да приключа като неудачник.
- Какво си пожелаваш до края на сезона?
- Най-вече да съм здрав и да изпитам най-яките емоции. Едно влизане в осмицата на Световното за мен ще бъде като медал, защото в Лондон ще бъде много силно състезание.
Снимки: Архив Sportal.bg
0
