- Йоханес, как се чувстваш, как беше твоята ваканция в Италия?
- Чувствам се добре. Ваканцията мина добре - бях в Италия. Това беше нещо, от което имах нужда след този кратък сезон. Сега започвам тренировки малко по малко - играя хандбал. В средата на октомври започвам подготовка за следващата година.
- 97.76 метра е голям резултат - очакваше ли го, особено тази година?
- След моята операция на левия глезен много скоро след Световното първенство през миналата година не бях сигурен как ще бъде тази година. Но ние пробвахме хвърляния с различна техника - подобрихме много неща. Така че вече бях сигурен, че ще съм в състояние за много хвърляния над 90 метра. Щастлив съм, че постигнах този резултат в такава луда година.
- Как се чувстваш като №2 в света за всички времена в хвърлянето на копие?
- Много е трудно да го обясня. Това е просто резултат - за мен не е нищо специално. Беше огромно хвърляне, но веднага след него си поставих нови цели за следващата година и мисля, че не съм приключил.
- А какво мислиш за световния рекорд - смяташ ли, че си готов за подобриш световния рекорд на Ян Железни някой ден? Беше близо до това тази година.
- Разбира се, но зависи от условията - от стадиона, от вятъра. Трябва да има слаб вятър. Ще видим как ще е в бъдеще. Може да имам перфектен ден в бъдеще или много лоши условия. Ако имам добри условия, съм сигурен, че мога да подобря рекорда. Но това не е моята първа цел. Това не е целта, която поставям пред себе си всеки ден. Имаме олимпийски игри следващата година, които са моят най-голям приоритет в момента.
- Как беше пандемията за теб - какво се промени по време на пандемията?
- Беше малко трудно с тренировките, особено през март и април. В Германия затвориха много от спортните съоръжения. Аз бях късметлия, защото в моя роден град аз и треньорът ми можехме да тренираме. Имахме някои малки рестрикции, но не големи. Не беше лесно, но за цялата година беше добре. Не е хубаво да имаш състезания без публика, но мисля, че трябва да се справиш с това. Беше много, много луда, но и щастлива година за мен.
- Ще има ли Олимпийски игри в Токио догодина според теб?
- Мисля, че организаторите са много фокусирани върху това да има олимпийски игри следващата година. Вложени са много пари от Международния олимпийски комитет и от Японското правителство. Смятам, че те все още имат достатъчно време да направят добра концепция за всички спортисти. Напълно убеден съм, че ще има Олимпиада следващата година - с или без публика. Зависи как ще се развие цялата ситуация в следващите седмици и месеци, особено следващата година. Но съм напълно сигурен, че те ще намерят начин да можем да се състезаваме в Токио.
- Какво е мнението ти за Олимпиада без публика - няма ли да бъде скучно, ще бъде странно? Ти знаеш след тази година как би било без публика?
- За мен няма значение. Имах такава ситуация тази година - разбира се, не е най-добрата ситуация, но както казах - това е ситуация, с която трябва да се справиш. За пример - нашият национален шампионат в Германия тази година беше без публика и направих добро хвърляне от 87 метра. Адаптирам се към ситуацията. Ако има Олимпиада, това е Олимпиада - няма значение дали ще е с публика или без. Това е състезание като всяка друга година.
Може би ще има само японски фенове. Това не е нещо, което аз мога да кажа. Разбира се, че ще се радвам да има публика, но мога да се справя, ако няма публика на стадиона.
- Но как ще бъде за теб - това ще е сякаш си на тренировка, а не на голямо състезание като Олимпийските игри?
- Смятам, че всичко зависи от психиката ти. Аз имам силна психика и го показах тази година. Имаше състезания без публика и такива с малко публика. Смятам, че всичко зависи от твоята глава и от твоя манталитет. Разбира се, сигурен съм, че ще има хора, които няма да могат да се адаптират толкова добре. Но всеки трябва да си намери своя начин.
- Нашият национален рекордьор в копието Марк Славов идва в Германия през ноември и ще тренира с олимпийския шампион Томас Рьолер. Какво мислиш за тази стъпка? Тази година той постигна резултат над 83 метра.
- Мисля, че хвърлянето на копие израства. Има много хора, както и млади момчета, които гледат към копието, особено към германците, защото ние постигаме силни резултати в момента. Но е хубаво, че имаме такава голяма общност, чрез която можем да мотивираме млади атлети от цял свят.
Ако може да се развие и да тренира в Йена с Томас, това трябва да е добре за него.
- Бил ли си някога в България?
- Не, но ако има голямо състезание там, ще дойда.
- А познаваш ли някои от българските атлети?
- Може би, ако ми кажеш някои имена, ще мога да кажа.
- Ивет Лалова, Тихомир Иванов, Габриела Петрова или пък може би световната рекордьорка в скока на височина Стефка Костадинова?
- Да, разбира се, знам за Стефка Костадинова.
- Готов ли си да станеш олимпийски шампион следващата година и да победиш действащия шампион Томас Рьолер?
- Зависи от това как ще премине зимата и как ще протекат тренировките. Най-важното е да останем здрави. Ако остана здрав през зимата, съм сигурен, че ще направя добра подготовка. Това е най-голямата цел следващата година - да спечеля златния медал. Това е цел, която наистина искам да постигна.
- Какво би искал да кажеш на своите фенове в България?
- Много съм щастлив, че имам фенове в България. Оценявам всичките фенове от цял свят, особено на копието и атлетиката. Ако мога да им кажа нещо: "Останете мотивирани в тези луди времена". Аз самият имам още много неща, които да подобрявам.
0
